Книгите на Хорхе Букай

Трите въпроса: Кой съм? Накъде отивам? С кого?
Анотация: Това е книга за съкровените пътища, които трябва да извървим в търсене на щастието. Някой може да си помисли, че съществува ЕДНА формула, ЕДИН път и ЕДИН начин да бъдем щастливи, и ще се разочарова, че няма да открие тук вълшебната формула. Книгата обаче е своеобразна карта, която ще ви помогне да следвате вярната посока, докато чертаете собствения си път към щастието. Достатъчно е само да си отговорите на три простички въпроса, в които се крие предизвикателството на целия ни живот: Кой съм? Накъде отивам? С кого? Важно е да открием отговорите: За да се предпазим от изкушението да позволим на човека до нас да определя пътя ни. За да не се подлъжем да се самоопределяме в зависимост от това кой ни придружава. За да не нагаждаме посоката в зависимост от пътя на човека до нас. За да не допускаме никой да решава кои сме въз основа на избраната от нас посока и още по-малко - да ни отъждествява с този участък от пътя, по който вървим в момента. Три предизвикателства, три пътя, три въпроса... Ще намерим ли смелост да им отговорим?

Приказки за размисъл.
Анотация: “Приказки за размиcъл” e cборник от иcтории, някои от които cъвceм eжeднeвни, други - cъc cилeн притчов eлeмeнт. Te изcлeдват отдeлни cтрани на човeшката природа, различни човeшки cлабоcти. Ocновни тeми cа любовта, омразата, приятeлcтвото, завиcимоcтта от другитe и cъщeврeмeнно нeвъзможноcтта да живeeм бeз тяx. Интeрecното при вcички тeзи иcтории e нeочакваният им край. Цeлта на автора e нe да дава готови отговори на житeйcки дилeми, а да провокира към размиcъл. Мъдроcтта ce поcтига cамо като ce извърви трънливият път на cамопознаниeто, но Xорxe Букай cътворява за наc магия: чeтeйки тeзи „приказки”, ниe лeко, почти нeуceтно cтигамe до дълбоки прозрeния за човeшката природа и cобcтвeната cи cъщноcт.

Нека ти разкажа
Анотация: Какво трябва да направим, за да сме щастливи Според Букай, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси: Кой съм Къде отивам С кого Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин всеки път, когато се наложи. Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от антични митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери или Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.

Да се обичаме с отворени очи
Анотация: Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал. А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата. Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени. Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите. Аз с теб. Ти с мен. Аз със себе си. Ти със себе си. Ние със света.

Писма до Клаудия
Анотация: Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички, очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и – макар дума да не може да става за сравнение с всички тях – като мен. Вярно е, че съществува: Приятна лудост и страшна лудост. Любовна лудост и омразна лудост. Очарователна лудост и зловеща лудост. Най-важното - има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление, лудост, която ни ограбва. Каква ли е моята Не знам! Хорхе Букай Букай отново ни повежда на приказно пътешествие – към дебрите на собствената ни душа. Какво ще срещнем Кого ще видим Страшно ли ще е приключението Или просто вълшебно Е, това тепърва ще разберем. Но несъмнено ние никога вече няма да сме същите.